Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/aktivi162/public_html/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2854

Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/aktivi162/public_html/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2858

Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/aktivi162/public_html/wp-content/plugins/revslider/includes/output.class.php on line 7415
Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2023 г. – Активи Консулт

Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2023 г.

Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2023 г.

 

Промените в ЗКПО за 2023 г. са извършени чрез няколко закона, като само един от тях е Закон за изменение и допълнение на ЗКПО, както и са налице такива, с които не се изменят или допълват норми от ЗКПО, а чрез приети преходни и заключителни разпоредби се регламентира временен данъчен режим.

Хронологично, съобразно поредността на приемането им от Народното събрание на Република България и обнародването им в „Държавен вестник“, това са следните закони:

  1. Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗИДЗКПО), обнародван в ДВ, бр. 99 от 13.12.2022 г.

С този закон са направени промени в следните области:

  • общо изискване, регламентирано вчл. 167 от ЗКПО, за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения при  преотстъпване на корпоративен данък;
  • преотстъпване на корпоративен данък при условията на държавна помощ за регионално развитие, уредено в чл. 184 във връзка с чл. 189 от ЗКПО;
  • предоставяне навъзможност за ползване на преотстъпване на корпоративен данък от земеделски стопани и през 2023 г., което обаче към момента има единствено декларативен характер;
  • въвеждане назадължителна временна солидарна вноска за генерирани свръхпечалби от лица, извършващи дейности в  отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването. Въвеждането на тази временна вноска е чрез преходни и заключителни разпоредби на ЗИДЗКПО, т.е. не се засягат норми от ЗКПО. Със Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗИДЗАДС), обнародван в ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г., е направена промяна относно влизането в сила на една от преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗКПО, касаеща временната солидарна вноска;
  1. Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ЗИДДОПК), обнародван в ДВ, бр. 100 от 16.12.2022 г.

С този закон е разширен кръгът на доходите на  чуждестранни юридически лица, облагаеми с данък удържан при източника, за които ЗКПО предвижда предоставяне на детайлна информация за получателя на дохода. По-конкретно – добавени са доходите от авторски и лицензионни възнаграждения.

  1. Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители(ЗИДЗПЗП), обнародван в ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г. Направена е редакционна промяна, касаеща наименованието на Министерство на земеделието, която не се нуждае от коментар.
  2. Закон за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.(ЗПРЗДБРБ за 2022 г.[1]), обнародван в ДВ, бр. 104 от 30.12.2022 г. Промените касаят размера на освободените от облагане разходи за ваучери за храна, като са направени промени както в ЗКПО, така и е уреден преходен режим за определен период от 2022 г. относно размерите на освободените от облагане разходи и относно определянето на данъчната основа за облагане с данък върху разходите.

 

Промените, извършени с гореизброените нормативни актове, могат да  бъдат систематизирани съобразно тяхната мащабност и на тематичен принцип, както следва:

  1. Промени, свързани с преотстъпване на корпоративен данък (ЗИДЗКПО, ДВ, бр. 99 от 13.12.2022 г.)

1.1. Промяна в общото изискване за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167 от ЗКПО за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения

Представяме тази промяна на първо място, защото прилагането на общото изискване на чл. 167 от ЗКПО касае всички данъчно задължени лица, които ползват преотстъпване на корпоративен данък или намаляват счетоводния си финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат по реда на глава двадесет и втора от ЗКПО. Съгласно ал. 1 на посочената законова разпоредба корпоративният данък се преотстъпва, съответно се намалява счетоводният финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма:

  1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и
  2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и
  3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.

Със създадената нова алинея 2 (в сила от 01.01.2023 г.) е направено следното уточнение:

Не са налице задължения по ал. 1, когато към 31 декември на съответната година същите не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите.“

Важно е да се има предвид, че с § 6 от ПЗР на ЗИДЗКПО е предвидено, че „чл. 167, ал. 2 се прилага и при преотстъпване на корпоративния данък за 2022 г., съответно при намаляване на счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за 2022 г.

Така формулирано, това правило вече е познато на данъчно задължените лица, защото идентична промяна беше направена чл. 208 и чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО[2] (ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) по отношение на изискването за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения за целите на освобождаване от облагане с данък върху разходите на социалните разходи за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и застраховки „Живот“ (по чл. 204, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКПО) и за ваучери за храна (по чл. 204, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗКПО). Към онзи момент резонно възникваше въпросът защо не е направена промяна и в чл. 167.

Относно направеното уточнение в новата ал. 2 на чл. 167 от ЗКПО в практически план е необходимо към 31 декември на годината, за която се ползва преотстъпване на корпоративен данък или намаление на счетоводния финансов резултат по реда на глава двадесет и втора от ЗКПО, данъчно задълженото лице да няма отразени в данъчно-осигурителната си сметка публични задължения, или такива, предявени за принудително изпълнение в НАП, а ако е имало такива да ги е погасило най-късно до тази дата. С оглед превантивност и сигурност е добре лицето да съхранява извадка от данъчно-осигурителната си сметка към 31 декември на съответната година, с което да може да докаже при последващ контрол, че в сметката му не са били налице задължения.

1.2. Промяна на правилата за ползване на преотстъпване на корпоративен данък при условията на държавна помощ за регионално развитие по чл. 184 във връзка с чл. 189 от ЗКПО

Най-обемната, макар и неприложима към преобладаващия кръг данъчно задължени лица, промяна, направена със ЗИДЗКПО, е свързана с преотстъпването на корпоративен данък при условията на държавна помощ за регионално развитие, регламентирано в чл. 184 във връзка с чл. 189 от ЗКПО.

Причината за направените промени е, че срокът на действие на схемата за държавна помощ под формата на данъчно облекчение по чл. 184 във връзка с чл. 189 от ЗКПО изтече на 31 декември 2021 г. Действащата до тази дата схема за държавна помощ е разработена съгласно Насоките за регионална помощ за периода 2014-2020 г., срокът на действие на които беше удължен еднократно до 31 декември 2021 г. Следователно, за да се продължи прилагането на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, е необходимо разработване на нова схема на базата на новите Насоки за регионална държавна помощ (2021/С 153/01), съответно получаване на изрично положително решение от Европейската комисия (ЕК).

Новите Насоките за регионална държавна помощ (2021/С 153/01) са в сила от 1 януари 2022 г. В съответствие с новите Насоки в § 8 от ПЗР на ЗИДЗКПО е предвидено, че новата схема за преотстъпване на корпоративен данък под формата на държавна регионална помощ съгласно чл. 184, във връзка с чл. 189 ще се прилага до 31 декември 2027 г., в т.ч. за корпоративния данък за 2027 г.

Направените промени в ЗКПО са изцяло съобразени с новите Насоки на ЕК и са следните:

1.2.1. Промяна в обхвата на данъчно задължените лица, които не могат да   ползват данъчно облекчение:

Направени са изменения в чл. 182, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗКПО, които, видно от сравнителната таблица, са следните:

Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗКПО данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, не се прилага по отношение на данъчно задължени лица, които:
 

 

 

т. 1

[3]

Преди промяната След промяната
извършват дейност в отраслите транспорт, въгледобив, стоманодобив, енергетика, производство на синтетични влакна, рибарство и аквакултури, първично производство, преработка и предлагане на пазара на селскостопански продукти, посочени в приложение № 1 на Договора за функционирането на Европейския съюз за съответната дейност, или извършват дейност в секторите транспорт, лигнитни въглища, въглища, стоманодобив, енергетика, широколентови мрежи, рибарство и аквакултури, първично производство, преработка и предлагане на пазара на селскостопански продукти, посочени в приложение I на Договора за функционирането на Европейския съюз, за съответната дейност, или
 

 

 

 

 

т. 4

самостоятелно или на равнище група закриват същата или подобна производствена дейност в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, две години преди датата на подаване на формуляр за кандидатстване за помощ или ако към момента на неговото подаване възнамеряват да затворят такава производствена дейност в срок от две години, след като приключи първоначалната инвестиция, за която ще се преотстъпва корпоративен данък самостоятелно или на равнище група закриват същата или подобна производствена дейност в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или са извършили преместване в производствения обект, в който трябва да се осъществи подпомаганата първоначална инвестиция, две години преди датата на подаване на формуляр за кандидатстване за помощ или ако към момента на неговото подаване възнамеряват да затворят или извършат такова преместване в срок от две години, след като приключи първоначалната инвестиция, за която ще се преотстъпва корпоративен данък.

 

1.2.2. Промяна относно кръга лица, които имат право да ползват от данъчното облекчение:

С промяната на основния текст на чл. 189, ал. 1 от ЗКПО се предвижда, че данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие под формата на преотстъпен данък, се предоставя за проект за първоначална инвестиция на данъчно задължено лице, което е микро-, малко или средно предприятие (МСП). Следователно големите предприятия[4] са изключени от обхвата на схемата за подпомагане.

Във връзка с това с § 5, т. 8 от ЗИДЗКПО е създадена нова точка 114 в § 1 на ДР на ЗКПО, според която “Микро- малко или средно предприятие” за целите на  чл. 189  е предприятие, което отговаря на условията, посочени в Препоръката на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ, L 124/36 от 20 май 2003 г.). Определението изцяло е заимствано от точка 19 (28) от част 2.2. Определения от Насоките.

С Препоръката на Комисията от 6 май 2003 г. се установяват критериите за определяне на това дали дадено дружество е микро-, малко или средно предприятие (МСП), както следва:

  • Микропредприятие:предприятие с по-малко от 10 служители и с годишен оборот (парите, получени през даден период) или годишен баланс (отчет за активите и пасивите на дадено дружество), не по-голям от 2 милиона евро;
  • Малко предприятие:предприятие с по-малко от 50 служители и с годишен оборот или баланс, не по-голям от 10 милиона евро;
  • Средно предприятие:предприятие с по-малко от 250 служители и с годишен оборот, не по-голям от 50 милиона евро, или годишен баланс, не по-голям от 43 милиона евро.

Преди да се спрем на останалите съществени промени в чл. 189, следва да посочим, че са запазени четирите групи условия, които трябва да се спазват от всяко данъчно задължено лице, което ще прилага данъчното облекчение, представляващо държавна помощ:

  • общи условия (чл. 189, т. 1);
  • условия, които оказват влияние върху размера и интензитета на помощта (чл. 189, т. 2);
  • условия, свързани с приемливите разходи, първоначалната инвестиция и активите, които са част от нея (чл. 189, т. 3);
  • допълнителни условия, в случите когато първоначалната инвестиция е част от голям инвестиционен проект или единен инвестиционен проект (чл. 189, т. 4),

но са направени промени в съдържанието на някои[5] от тях, така че данъчното облекчение да е в съответствие с Насоките за регионална държавна помощ (2021/С 153/01).

1.2.3. Промени в обхвата на понятието „първоначална инвестиция“:

С § 5 от ЗИДЗКПО са направени промени в § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО, която дефинира понятието „първоначална инвестиция“. Промените са видни от следната сравнителна таблица:

 

 

 

 

 

§ 1, т. 29 от ДР на ЗКПО

Преди промяната След промяната
“Първоначална инвестиция е инвестицията в нови материални и нематериални активи, които са приемливи разходи, свързани със:
1. създаване на нов производствен обект;
2. увеличаване на капацитета на съществуващ производствен обект;
3. диверсификация на продукцията на производствен обект с продукти, които не произвежда;
4. съществена промяна в общия производствен процес на съществуващ производствен обект.
“Първоначална инвестиция“ е инвестицията в нови материални и нематериални активи, които са приемливи разходи, свързани с една или повече от следните дейности:

1. създаване на нов производствен обект[6];

2. увеличаване на капацитета на съществуващ производствен обект;3. диверсификация на продукцията на производствен обект с продукти, които не произвежда;
4. основна промяна в цялостния производствен процес на продукта/продуктите, засегнат/засегнати от инвестицията в производствения обект.

 

От гореизложеното е видно:

  • приемливите разходи за нови материални и нематериални активи може да са свързани с повече от еднаот дейностите, изброени в т. 1 – 4 на § 1, т. 29 от ДР на ЗКПО;
  • конкретизирана и детайлизирана е т. 4 на дефиницията в съответствие с т. 2.2 (13) от Насоките за регионална държавна помощ (2021/С 153/01) – т.е. следва да е налице явна връзка между инвестицията и основната промяна в цялостния производствен процес на продукта/продуктите, засегнат/засегнати от инвестицията в производствения обект; във връзка с тази промяна е отменена б. „к“ на чл. 189, т. 3  от ЗКПО, тъй като поставяше изисквания към първоначална инвестиция, свързана със съществена промяна в общия производствен процес (каквато, видно от таблицата, беше старата редакция на т. 4 на § 1, т. 29 от ДР).

 

1.2.4. Скъсяване на срока за извършване на първоначалната инвестиция:

В съответствие с новите Насоки срокът за извършване на първоначалната инвестиция е скъсен от 4 години на 3 години. Съгласно променената разпоредба на чл. 189, т. 3, б. „б“ от ЗКПО първоначалната инвестиция трябва да бъде извършена в срок до три календарни години, в т.ч. годината на получаване на заповедта на Българската агенция за инвестиции (БАИ).

Пример: ако заповедта на БАИ е получена на 12.07.Х1 г., първоначалната инвестиция следва да бъде завършена до 31.12.Х3 г.

1.2.5. Намаляване на периода за поддържане на дейността, свързана с първоначалната инвестиция, в съответната община с висока безработица:

Съгласно променената разпоредба на чл. 189, т. 3, б. „в“ от ЗКПО дейността, свързана с първоначалната инвестиция, трябва да продължи да се осъществява в съответната община за период поне три (вместо пет) години след годината на завършване на първоначалната инвестиция; това обстоятелство се декларира с годишните данъчни декларации всяка година до изтичане на тригодишния (вместо петгодишния) срок.

Пример: ако първоначалната инвестиция е завършена през Х3 г., то дейността, свързана с първоначалната инвестиция, трябва да продължи да се осъществява в съответната община поне до Х6 г. включително.

1.2.6. Промени относно приемливите разходи за нематериални активи:

Чл. 189, т. 3: 
 

 

 

 

б. „е“

Преди промяната След промяната
стойността на приемливите разходи за нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция, не трябва да превишава 50 на сто от сумата на приемливите разходи за материални и нематериални активи, включени в първоначалната инвестиция  

Отменена, в сила от 01.01.2023 г.

 

Съгласно точка 33 от Насоките –

„За МСП са допустими 100 % от разходите за нематериални активи“, т.е. цялата инвестиция може да е в нематериални активи.

 

 

 

б. „ж“

нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да се ползват единствено в дейността на данъчно задълженото лице и да са включени в активите му за период поне години нематериалните активи, включени в първоначалната инвестиция, трябва да се ползват единствено в производствения обект, за който се получава помощта, да са включени в активите на данъчно задълженото лице и да останат свързани с проекта за първоначална инвестиция за период поне 3 години.

 

Съгласно § 1, т. 47 от ДР на ЗКПО „приемливи разходи за нематериални активи“ за целите на т. 29 и 48 са активи, получени в резултат на технологичен трансфер, реализиран чрез придобиване на права върху патенти, лицензии, ноу-хау или друга интелектуална собственост.

1.2.7. Промени в чл. 189, т. 4 от ЗКПО:

Направени са промени в т. 4, б. „а“, „в“ и „д“ на чл. 189 в съответствие с новите Насоки по отношение на допълнителните условия в случаите, когато първоначалната инвестиция е част от голям инвестиционен проект[7] или от единен инвестиционен проект[8].

Съгласно чл. 189, т. 4, б. „а“ от ЗКПО в случаите, когато данъчно облекчение се предоставя за голям инвестиционен проект, който е получил помощ от всички източници на равнище група[9], чиято обща стойност превишава индивидуалния праг[10] за уведомяване, определен в Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ, L 187/1 от 26 юни 2014 г.), данъчното облекчение може да бъде ползвано за съответната година само ако е получено положително решение от Европейската комисия вследствие на уведомление, направено по реда на чл. 108, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз ; министърът на финансите уведомява Европейската комисия по реда на Закона за държавните помощи; данъчно задълженото лице е длъжно да предостави на министъра на финансите необходимата информация за изпращане на уведомление до Европейската комисия.

Според б. „в“ на чл. 189, т. 4 данъчното облекчение може да бъде ползвано само ако е спазен коригираният размер [11] на помощта за регионална помощ за големи инвестиционни проекти, както е определен в т. 19 (3) от Насоките за регионална държавна помощ (2021/C 153/01).

Относно единните инвестиционни проекти в чл. 189, т. 4, б. „д“ е постановено, че в случаите, когато се предоставя помощ за проект за първоначална инвестиция, считана за част от единен инвестиционен проект, помощта на данъчно задълженото лице за този проект се намалява за приемливите разходи, които не могат да надвишават коригирания размер на помощта, както е определен в т. 19 (3) от Насоките за регионална държавна помощ (2021/C 153/01).

С § 5, т. 5 от ЗИДЗКПО се въвежда промяна в определението за „единен инвестиционен проект“ съгласно § 1, т. 79 от ДР на ЗКПО:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

§ 1, т. 79 от ДР на ЗКПО

Преди промяната След промяната
“Единен инвестиционен проект” е всяка първоначална инвестиция, извършена от същото данъчно задължено лице (на равнище група) в срок три години, считано от датата на започването на изпълнението по друга подпомогната инвестиция в същия регион по NUTS, ниво 3, определено съгласно Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели. “Единен инвестиционен проект” е всяка първоначална инвестиция, свързана със същата или сходна дейност[12], започната от същото данъчно задължено лице (на равнище група) в срок три години, считано от датата на започването на изпълнението по друга подпомогната инвестиция в същия регион по NUTS, ниво 3, определено съгласно Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически целиизменен с Делегиран регламент (ЕС) 2019/1755 на Комисията от 8 август 2019 г. за изменение на приложенията към Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ, L 270/1 от 24 октомври 2019 г.).

 

1.2.8. Важен преходен режим за 2022 г.:

С оглед на това, че данъчното облекчение представлява държавна помощ, същото може да се прилага само след постановяване на положително решение от ЕК относно съответствието му с Насоките за регионална държавна помощ (2021/C 153/01). Във връзка с това с § 7 от ПЗР на ЗИДЗКПО се предвижда:

  1. влизане в сила на данъчното облекчениеслед получаване на Решение на ЕК по схемата за помощ – данъчното облекчение влиза в сила след постановяване на положително решение от ЕК относно съответствието му с Насоките за регионална държавна помощ (2021/C 153/01);
  2. ред за прилагане на данъчното облекчение през преходния период (2022 г.)– корпоративният данък за 2022 г. се преотстъпва, в случай че е подаден формуляр за кандидатстване в срок от 1 януари 2023 г. до 31 май 2023 г., налице е одобрение от страна на Българската агенция за инвестиции до 30 юни 2023 г. и са изпълнени всички условия на закона за прилагане на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, като за целите на чл. 184, т. 1, буква „б“ се прилага списъкът на общините с равнище на безработица със или над 25 на сто по-високо от средното за страната за 2021 г. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък не се допуска до датата на решението на ЕК.

1.3. Промяна, свързана с преотстъпване на корпоративен данък от земеделски стопани 

С § 11 от ПЗР на ЗИДЗКПО са направени промени в § 74а от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС, обн., ДВ, бр. 104 от 2020 г.; изм., бр. 14 и 111 от 2021 г. и бр. 52 от 2022 г.), като е създадена нова ал. 2, която предвижда, че данъчното облекчение за корпоративния данък по ЗКПО, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, може да се ползва и от 1 януари 2023 г. при условията на нотификация пред Европейската комисия съгласно действащото европейско законодателство.

Видно от така приетата разпоредба, същата има декларативен характер за волята на законодателя да запази това данъчно облекчение и през 2023 г. и следващи години, но условията и изискванията към лицата за ползването му ще станат ясни едва на следващ етап, като разбира се за целта ще трябва да се направят съответните изменения и допълнения в ЗКПО. Тези бъдещи изменения следва да бъдат съобразени с Регламент (ЕС) 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ, L 327/1 от 21.12.2022 г.) [13]

  1. Промени, свързани с ваучерите за храна (ЗПРЗДБРБ за 2022 г., ДВ, бр. 104 от 30.12.2022 г.)

 

С § 3 от ПЗР на ЗПРЗДБРБ за 2022 г. е прието, че данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗКПО за 2023 г. е сумата от данъчните основи за месеците на 2023 г., като за месеците в срока по чл. 1 данъчната основа се определя, както следва:

  1. данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец е превишението на тези разходи над 200 лв. месечноза всяко наето лице;
  2. когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209от ЗКПО данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец.

Визираният в § 3 от ПЗР на ЗПРЗДБРБ за 2022 г. срок по чл. 1 е до приемането на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. и Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г., но не по-дълъг от три месеца. Следва да се има предвид, че съгласно § 1 от ПЗР на ЗПРЗДБРБ за 2022 г. срокът по чл. 1 спира да тече от деня на разпускане на Народното събрание до деня на конституиране на следващото Народно събрание.

С чл. 1, т. 1 от ЗПРЗДБРБ за 2022 г. е постановено, че в горепосочения срок се прилагат размерите, базата и средномесечният доход, определени в чл. 58, 59, чл. 60, т. 2, чл. 61, чл. 62, ал. 1, т. 2, ал. 2, т. 2, ал. 3, т. 2, ал. 5, ал. 6, т. 2, ал. 7, т. 2, ал. 8 – 17, ал. 18, т. 2, ал. 19 – 21, чл. 63 – 65  от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., както и разпоредбите на чл. 78, 83- 86 и 99, § 1, ал. 2 – 5 и 7 и § 2, ал. 1 – 3 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон.

Същевременно с § 10 от ПЗР на ЗПРЗДБРБ за 2022 г. са направени изменения в чл. 209, ал. 1 и  чл. 214, ал. 2 от ЗКПО, с които необлагаемият размер на социалните разходи за ваучери за храна е променен от 80 лв. на 200 лв. месечно за всяко наето лице.

Така направените промени в ЗКПО показват, че очевидно волята на законодателя е трайно да регламентира по-висок необлагаем размер на разходите за ваучери за храна, а именно прилагания вече през 2022 г. (на база преходен режим[14]) необлагаем размер на разходите за ваучери за храна от 200 лв. месечно. По този начин освобождаването от облагане с данък върху разходите по реда на ЗКПО на социалните разходи за ваучери за храна в размер до 200 лв.[15] месечно за всяко наето лице се превръща от временна в постоянна мярка. Важно е да се отбележи, че съгласно §16, т. 3  от ПЗР на ЗПРЗДБРБ за 2022 г. цитираният § 10 от ПЗР на същия закон влиза в сила от влизането в сила на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

От горецитираните разпоредби може да се направят следните изводи:

  1. Може да се каже, че преследваната от законодателя цел е за всички месеци от 2023 г. необлагаемият размер на социалните разходи за ваучери за храна да е до 200 лв. месечно за всяко наето лице. Въпреки това, предвид така разписаните преходни режими, е възможно през 2023 г. да се породят практически проблеми, които към момента не е възможно да бъдат анализирани.
  2. За срока по чл. 1 от ЗПРЗДБРБ за 2022 г.предоставените на наетите лица ваучери за храна могат да се използват и за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия и на туристически услуги съгласно Закона за туризма.
  3. За 2023 г.не е наличнавъзможността, дадена в § 2 от ПЗР на ЗИДЗКПО (обн. – ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.), където е предвидено, че през 2022 г. ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 могат да се предоставят на всяко наето лице и в следващ месец от 2022 г., като не се облагат с данък върху разходите, когато общият размер на предоставените ваучери за храна през съответния месец е до законово установения необлагаем размер за всеки от месеците, за които се отнасят предоставените ваучери, за всяко наето лице.
  4. Промяна, свързана с предоставяне на детайлна информация за чуждестранни юридически лица, получатели на доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, облагаеми с данък при източника (ЗИДДОПК, ДВ, бр. 100 от 16.12.2022 г.)

С § 30 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (в сила от 01.01.2023 г.) са направени промени в ал. 5 и 6 на чл. 201 от ЗКПО относно предоставянето на информация за определени доходи на чуждестранни юридически лица.

Според новата редакция на ал. 5 на чл. 201 от ЗКПО с декларацията за удържан данък при източника  лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника по чл. 195, или получателите на доходите в случаите по ал. 3 предоставят информация за доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 2, 6 и 7 от ДОПК за целите на автоматичния обмен. Понастоящем в ал. 6 на чл. 201 от ЗКПО е постановено, че редът по ал. 5 се прилага и от чуждестранни юридически лица, които реализират доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 2, 6 и 7 от ДОПК чрез място на стопанска дейност в Република България.

Чрез така направените промени към доходите от  възнаграждения по договори за управление и контрол (чл. 143з, ал. 1, т. 2 от ДОПК) и доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество (чл. 143з, ал. 1, т. 6 от ДОПК) са добавени и доходите от авторски и лицензионни възнаграждения (чл. 143з, ал. 1, т. 7 от ДОПК).

За целта към Декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци (обр. 4001) трябва да се създаде още едно приложение за доходите от авторски и лицензионни възнаграждения. За новото приложение също се прилага правилото, че информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията, подавана за четвъртото тримесечие на съответната година (извън случаите на заличаване/прекратяване). Следователно информацията за доходите от авторски и лицензионни възнаграждения за първи път следва да бъде предоставена в срок до 31.01.2024 г. 

  1. Въвеждане на задължителна временна солидарна вноска за генерираните свръхпечалби от лица, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването  (ЗИДЗКПО, ДВ, бр. 99 от 13.12.2022 г. и ЗИДЗАДС, ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г.)

Както е посочено и по-горе, въвеждането на задължителната временна солидарна вноска е чрез преходни и заключителни разпоредби на ЗИДЗКПО, т.е. не се засягат норми от ЗКПО.

С  § 9 от ПЗР на ЗИДЗКПО са регламентирани редът и начинът за прилагане на Глава III от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (Регламент (ЕС) 2022/1854). На практика с ал. 1 на тази преходна разпоредба е въведена задължителна временна солидарна вноска за генерираните свръхпечалби от дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването.

За изясняване на целите на регламента и насоките, дадени в същия за въвеждане на солидарната вноска в националните законодателства на държавите членки, може да послужат например т. 13, 14, 51 и 55 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 1893/2006.

За изясняване разпоредбите, чрез които задължителната временна солидарна вноска е въведена в националното ни законодателство, ще дадем отговори на следните ключови въпроси:

 

  1. Кои лица са задължени да правят задължителна временна солидарна вноска?

Лицата, които са задължени да внасят задължителна временна солидарна вноска за генерираните свръхпечалби съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 1893/2006, са посочени в ал. 1 на § 9 от ПЗР на ЗИДЗКПО. Както е посочено и по-горе, това са дружествата и местата на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването. На практика това са лицата, които отговарят на определенията, дадени в чл. 2, т. 15-17 от Регламент (ЕС) 2022/1854, както следва:

т. 15) „дружество от Съюза“ означава дружество, установено в държава членка, което съгласно данъчното законодателство на тази държава членка се счита за местно лице за данъчни цели на тази държава членка и съгласно разпоредбите на споразумение за избягване на двойното данъчно облагане, сключено с трета държава, не се счита за местно лице за данъчни цели извън Съюза;

т. 16) „място на стопанска дейност“ означава определено място на стопанска дейност в държава членка, посредством което дружество, установено в друга държава, извършва цялостно или частично стопанската си дейност, доколкото печалбите, реализирани от това място на дейност, подлежат на данъчно облагане в държавата членка по местонахождението му;

т. 17) „дружества и места на стопанска дейност от Съюза, извършващи дейност в отраслите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването“ означава дружества или места на стопанска дейност от Съюза, генериращи най-малко 75 % от своя оборот от икономически дейности в областта на добива на суров нефт и природен газ, добива на въглища, рафинирането на суров нефт или производството на кокс и продукти на коксуването, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (Регламент (ЕО) № 1893/2006).

В чл. 1 от Регламент (ЕО) № 1893/2006, като предмет и приложно поле на същия, е посочено, че с настоящия регламент се установява обща статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност, наричана по-долу „NACE Rev. 2“.

Според чл. 2, пар. 1 на посочения регламент NACE Rev. 2 включва:

а) първо ниво, съдържащо позиции, които се идентифицират чрез еднозначен буквен код (раздели),

б) второ ниво, съдържащо позиции, които се идентифицират от двузначен цифров код (разделения),

в) трето ниво, съдържащо позиции, които се идентифицират от тризначен цифров код (групи); и

г) четвърто ниво, съдържащо позиции, които се идентифицират от четиризначен цифров код (категории).

NACE Rev. 2 фигурира в приложение I (чл. 2, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1893/2006.  Посочените в Регламент (ЕС) 2022/1854, съответно в § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗКПО, дейности съобразно групите, дадени в приложение I на Регламент (ЕО) № 1893/2006, са следните:

 

Група Наименование на позицията
05.1 Добив на антрацитни и черни въглища
05.2 Добив на кафяви и лигнитни въглища
06.1 Добив на нефт
06.2 Добив на природен газ
19.1 Производство на кокс и продукти на коксуването
19.2 Производство на рафинирани нефтопродукти и брикети от въглища и торф

 

 

  1. Как се формира основата за определяне на задължителната временна солидарна вноска, каква е ставката и как се третира солидарната вноска за целите на данъчното облагане?

Въпросът за формиране на основата за определяне на вноската е тясно свързан с въпроса за третирането й за целите на данъчното облагане, поради което първо ще бъде разгледан именно вторият въпрос. Отговорът на същия се съдържа в § 9, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗКПО, където е постановено, че временната солидарна вноска по ал. 1 се признава за текущ разход за дейността за целите на данъчното облагане. В писмо изх. № ЕП-04-19-1234#2/21.12.2022 г.[17] на НАП, което се позовава на становище на Министерство на финансите, е посочено, че „временната солидарна вноска би следвало да се признае като текущ разход за дейността за годината, за която се отнася“. От това следва, че същата трябва да намери отражение в годишния финансов отчет за годината, за която се отнася вноската – в разходната част на отчета за приходите и разходите/отчета за доходите.  Именно така формираният счетоводен финансов резултат (с отразяване на вноската като текущ разход за дейността за годината, за която се отнася) следва да послужи като база за определяне на данъчния финансов резултат чрез преобразуването му за данъчни цели по стандартния ред, предвиден в ЗКПО.

От друга страна, основата за определяне на временната солидарна вноска се базира на данъчната печалба за годината, за която се определя вноската, но самата вноска не може да бъде включена в счетоводния финансов резултат като текущ разход за дейността, а оттам и в данъчния финансов резултат, преди да бъде изчислена.

Съгласно § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗКПО основата за определяне на временната солидарна вноска се определя съгласно член 15 от Регламент (ЕС) 2022/1854 при спазване изискванията за определяне на данъчните печалби за 2022 г. и за 2023 г. съгласно ЗКПО. Четирите данъчни периода за целите на изчисляване на средната стойност на облагаемите печалби са 2018, 2019, 2020 и 2021 г. Ставката на вноската е 33 на сто върху основата за определяне на временната солидарна вноска (§ 9, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗКПО).

В чл. 15 от Регламент (ЕС) 2022/1854 е постановено, че временната солидарна вноска се изчислява върху облагаемите печалби, определени съгласно националните данъчни правила, през данъчната 2022 г. и/или данъчната 2023 г. и за цялата им продължителност, които надхвърлят с повече от 20 % средната стойност на облагаемите печалби[18], определени съгласно националните данъчни правила, през четирите данъчни години, започващи на или след 1 януари 2018 г. Ако средната стойност на облагаемите печалби през тези четири данъчни години е отрицателна, средната облагаема печалба е нула за целите на изчисляването на временната солидарна вноска.

Така от една страна следва да се определи данъчната печалба съгласно правилата на ЗКПО, без тя да е повлияна от временната солидарна вноска, за да може да се изчисли размерът на вноската, а от друга – така изчислената вноска за годината подлежи на приспадане за целите на данъчното облагане с корпоративен данък под формата на текущ разход за дейността за годината, за която се отнася вноската.

Ето защо изглежда, че за да се постигнат целените от § 9, ал. 1, 2 и 4 от ПЗР на ЗИДЗКПО резултати, би следвало да се предприемат следните последователни действия за определяне на основата за вноската и за третирането й за целите на данъчното облагане:

  1. Първо следва да се определи счетоводният финансов резултат, в който няма как да бъде включена солидарната вноска, поради това, че тя не би могла да бъде изчислена, защото за целта първо трябва да се определи данъчната печалба.
  2. Така определеният счетоводен финансов резултат се преобразува за данъчни цели по обичайния ред на ЗКПО и ако той е данъчна печалба, се изчислява основата за определяне на солидарната вноска.
  3. Върху така определената основа се прилага ставка 33 на сто и се изчислява размерът на временната солидарна вноска за годината.
  4. Така определеният размер на солидарната вноска се включва под формата на текущ разход в счетоводния финансов резултат за годината, за която се отнася солидарната вноска.
  5. Повторно определеният съобразно предходната точка счетоводен финансов резултат отново се преобразува за данъчни цели (по същия начин, както по т. 2), за да се определи данъчният финансов резултат за целите на облагането с корпоративен данък.

В обобщение, за целите на определянето на временната солидарна вноска и третирането й за целите на данъчното облагане може да послужат следните примери:

Пример: Стъпка 1 – определяне на размера на временната солидарна вноска за 2022 г.[19]:

Средна облагаема печалба (СОП) за периода

2018 г. – 2021 г.

СОП, увеличена с 20%

 

(к.1 + к.1 х 20%)

Счетоводен финансов резултат (СФР) за 2022 г. преди определяне на размера на вноската Увеличения на СФР съгласно ЗКПО Намаления на СФР съгласно ЗКПО Данъчна печалба (ДП)[20] за 2022 г. целите на определяне на размера на вноската

 

(к.3 + к.4 – к.5)

Основа за определяне на временната солидарна вноска

(к.6 – к.2)

Размер на временната солидарна вноска

 

(к.7 х 33%)

1 2 3 4 5 6 7 8
1 000 000 1 200 000 2 100 000 150 000 250 000 2 000 000 800 000 264 000
Забележки:

Относно к. 1: На основание § 9, ал. 2, предл. второ от ПЗР на ЗИДЗКПО четирите данъчни периода за целите на изчисляване на средната стойност на облагаемите печалби са 2018, 2019, 2020 и 2021 г. Съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2022/1854, ако средната стойност на облагаемите печалби през тези четири данъчни години е отрицателна, средната облагаема печалба е нула за целите на изчисляването на временната солидарна вноска. 

В к. 6 се попълва ДП, определена съгласно изискванията на ЗКПО за 2022 г. преди признаването на временната солидарна вноска за 2022 г. за текущ разход за дейността за целите на данъчното облагане съгласно § 9, ал. 4 от ПЗР на ЗИДЗКПО.

В к. 7 и к. 8 се попълват стойности само когато разликата между к. 6 и к. 2 е положително число.

 

 

Пример: Стъпка 2 – определяне на ДФР за облагане с корпоративен данък за 2022 г. след включването на размера на вноската в СФР:

СФР преди определяне на размера на временната солидарна вноска Размер на временната солидарна вноска

 

СФР след признаване на временната солидарна вноска като текущ разход за дейността за годината

(к.1 – к.2)

Увеличения на СФР съгласно ЗКПО Намаления на СФР съгласно ЗКПО Данъчен финансов резултат

 

(к.3 + к.4 – к.5)

Дължим корпоративен данък

 

(к.6 х 10%)

 

1 2 3 4 5 6 8
2 100 000 264 000 1 836 000 150 000 250 000 1 736 000  

 

  1. Какъв е редът за деклариране и внасяне на временната солидарна вноска?

Съгласно § 9, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗКПО временната солидарна вноска се декларира и внася по реда и в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. Следователно декларирането на вноската за 2022 г. следва да се извърши в срок от 1 март до 30 юни на 2023 г., а внасянето й – в срок до 30 юни на 2023 г.

Като се има предвид, че формирането на основата за определяне на вноската се базира на данъчната печалба, както и с оглед предвиденото в ал. 3 на § 9 от ПЗР на ЗИДЗКПО, е напълно логично декларирането на временната солидарна вноска да се извършва с образеца на годишната  данъчна декларация по чл. 92[21] от ЗКПО. По отношение на реда за внасяне на вноската също следва да бъде съобразено посоченото в горецитираното писмо изх. № ЕП-04-19-1234#2/21.12.2022 г.  на НАП.

В заключение е важно е да се посочи, че временната солидарна вноска не се засяга от реда за погасяване на публичните задължения, установявани от НАП, предвиден в чл. 169, ал. 4 от ДОПК.

  1. Публично вземане ли е вземането за времената солидарна вноска и дължат ли се лихви при невнасянето й в срок?

В ал. 5 на § 9 от ПЗР на ЗИДЗКПО е постановено, че временната солидарна вноска е публично държавно вземане, което подлежи на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на ДОПК, а ал. 3 на същия параграф предвижда, че за невнесената в срок временна солидарна вноска се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Тези разпоредби сами по себе си не се нуждаят от коментар.

  1. Налице ли е ред за извършване на авансови вноски за задължителната временна солидарна вноска?

Съгласно § 9, ал. 6 от ПЗР на ЗИДЗКПО лицата, задължени за временната солидарна вноска, могат (по желание) да правят авансови вноски за тази вноска, като не е предвидено те да се декларират, както и няма определен срок за внасянето им.

Относно извършването на авансови вноски за временната солидарна вноска следва да се съобрази посоченото в горецитираното писмо изх. № ЕП-04-19-1234#2/21.12.2022 г. на НАП, с което са дадени разяснения, така че авансовите вноски за временната солидарна вноска да бъдат разпознаваеми и съответно да бъдат адекватно приспаднати от годишния размер на задължението.

 

  1. Какъв е редът за изразходване на постъпленията от временната солидарна вноска?

С разпоредбите на § 9, ал.  7 – 9 от ПЗР на ЗИДЗКПО е предвиден редът за изразходване на постъпленията от задължителната временна солидарна вноска. Предвид, че настоящият анализ е предназначен за задължените за солидарната вноска лица, а за тях не е налице практическа полезност от разясняването на § 9, ал.  7 – 9 от ПЗР на ЗИДЗКПО, по отношение на тези разпоредби единствено ще отбележим, че с § 33 от ПЗР на ЗИДЗАДС са направени изменения и допълнения в § 12 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ, бр. 99 от 2022 г., относно влизането в сила на § 9 от ПЗР на ЗИДЗКПО, като е постановено, че § 9, ал. 1 – 6 влизат в сила от 08.10.2022 г., а § 9, ал. 7 влиза в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, т.е. от 13.12.2022 г.

[1] Абревиатурата е съкратена за олекотяване на текста.

[2] С оглед избягване на противоречивото тълкуване при спазване на законовите изисквания по прилагане на режима на данъчните облекчения при облагане с данък върху разходите, с изменението на чл. 208 и чл. 209, ал. 1, т. 2 от ЗКПО (в сила от 01.01.2021 г.) законодателят въведе нови правила относно изискването за липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, което е условие за освобождаване от облагане на социалните разходи за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и застраховки „Живот“ (по чл. 204, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКПО) и за ваучери за храна (по чл. 204, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗКПО).

[3] Във връзка с направените промени в т. 1 на чл. 182, ал. 1 следва да се имат предвид и съответните променени определения, дадени в чл. 1, т. 77, 80, 115, 116, 117 и 118.

[4] В тази връзка в § 1, т. 74 от ДР на ЗКПО, дефинираща понятието „големи предприятия“, е заличена препратката към чл. 189 от същия закон.

[5] В т. 1 на чл. 189 са направени единствено редакционни промени, свързани с препращане към новите Насоки и замяна на „министъра на икономиката“ с „министъра на иновациите и растежа“. В т. 2 на чл. 189 е отменена б. „д“, тъй като тя се отнасяше до големите предприятия, а те вече нямат право да се възползват от данъчното облекчение. Тези промени не се нуждаят от разясняване.

[6] Съгласно § 1, т. 82 “Производствен обект” за целите на т. 29 е определено място, посредством което данъчно задължено лице извършва производствена дейност, като например: ателие, завод, работилница (фабрика) или всеки друг обект, чрез който се извършва производствена дейност.

[7] Съгласно § 1, т. 48 от ДР на ЗКПО Голям инвестиционен проект” е първоначална инвестиция, която включва приемливи разходи за материални и нематериални активи, съчетани в едно икономически неделимо цяло, когато приемливите разходи превишават левовата равностойност на 50 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото. Първоначалната инвестиция, свързана с голям инвестиционен проект, трябва да се осъществи за период 3 години. Голям инвестиционен проект не може да се разделя на подпроекти или етапи, ако това ще доведе до заобикаляне на разпоредбите в този закон.

[8] Вж. по-долу промените в определението за „единен инвестиционен проект“, дадено в § 1, т. 79 от ДР на ЗКПО, което съответства на  определението в точка 19 (27) от Насоките.

[9] “Равнище група” за целите на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, са лицата, попадащи в едно от взаимоотношенията по § 1, т. 4 от ДР на ДОПК  – § 1, т. 78 от ДР на ЗКПО.

[10] Праговете за уведомяване са регламентирани в Член 4 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ, L 187/1 от 26 юни 2014 г.)

[11] Съгласно точка 19(3) от Насоките: „Коригиран размер на помощта“ означава максимален допустим размер на помощта за голям инвестиционен проект, изчислен по следната формула:

Коригиран размер на помощта = R * (А + 0,50 * В + 0,34 * С),

където: R е максималният размер на помощта, приложим в съответния регион, с изключение на увеличение интензитет на помощта за МСП. А е частта от допустими разходи, равна на 50 млн. EUR, В е частта от допустимите разходи между 50 и 100 млн. EUR, а С е частта от допустимите разходи над 100 млн. EUR.

[12] Съгласно точка 19(25) от част 2.2. Определения от Насоките, „същата или сходна дейност“ означава дейност от същия клас (четирицифрен код) на статистическата класификация на икономическите дейности NACE Rev.2. (това са видовете дейности от статистическата класификация на икономическите дейности КИД – 2008, приета с Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. и публикувана на интернет страницата на Националния статистически институт.

[13] Видно от член 62, т. 1 от Регламент (ЕС) 2022/2472, настоящият регламент ще замени Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията след изтичането на срока му на действие, който срок, съгласно член 52 от Регламент (ЕС) № 702/2014, изтича на 31 декември 2022 г.

[14] § 1от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (обн. ДВ. бр.18 от 2022 г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 2022 г.) и § 2 от ПЗР на ЗИДЗКПО (обн. ДВ, бр. 17 от 2022 г.).

[15] Така определеният по-висок необлагаем размер на разходите за ваучери за храна по ЗКПО рефлектира както и досега при прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 1, б. „е“ от ЗДДФЛ и чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (загл. изм. – ДВ, бр. 1 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.).

[16] Съгласно § 1, ал. 2 (доп. – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г. ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, издадени в рамките на квотата по чл. 58, могат да се използват и за заплащане на ползвани за битови нужди, електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия и на туристически услуги съгласно Закона за туризма.

[17] Становището съдържа и други разяснения, които ще бъдат споменати по-долу.

[18] Според становище на НАП изх. № ЕП-04-19-1234#2/21.12.2022 г. при определянето на средната стойност на облагаемите печалби от референтния период 2018 г. – 2021 г. следва да се вземе предвид данъчната печалба, установена по реда на глава четиринадесета „Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски“ от ДОПК. Например, в случай че за някоя или за всички години от референтния период по § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗКПО данъчният финансов резултат е установен с влязъл в сила ревизионен акт, то следва да се вземе предвид този данъчен финансов резултат, а не декларираният в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.

[19] По същия начин се предвижда да се определя и временната солидарна вноска за 2023 г.

[20] Ако данъчният финансов резултат е отрицателен, т.е. не е налице данъчна печалба, солидарна вноска не се определя, тъй като не е налице „свръхпечалба“ по смисъла на чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) 2022/ 1854.

[21] Към момента на изготвяне на настоящия коментар все още не е налице утвърден образец на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2022 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: tita.bg / Цветана Янкова, данъчен експерт