Кратък обзор на промените в ЗДДС и ЗАДС

Представяме кратък обзор на най-важното от промените в:

Закона за данъка върху добавената стойност и

Закона за акцизите и данъчните складове

Промените в Закона за данъка върху добавената стойност, в сила от 01.01.2020 г.

Даниела Даракчиева, данъчен експерт

Актуално към 09.12.2019 г.

В ДВ, бр. 96 от 06.12.2019 г. със Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД ЗКПО) се направиха изменения и допълнения в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) – от § 30 до § 36.

Следва да се обърне внимание и на още едно промяна в ЗДДС (чл. 40, т. 1), която влиза в сила от 01.01.2020 г. и е направена със Закона за социалните услуги, обнародван в ДВ, бр. 24 от 22.03.2019 г.

Основните изменения в ЗДДС, обнародвани със ЗИД на ЗКПО са свързани с въвеждането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите членки.

Следва да се имат предвид и:

Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (Регламент (ЕС) 2018/1912); и

Регламент (ЕС) 2018/1909 на Съвета от 4 декември 2018 година за изменение на Регламент (ЕС) № 904/2010 по отношение на обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на режима на складиране на стоки до поискване от клиента (Регламент (ЕС) 2018/1909).

В тях се разписват правила относно документиране на определени доставки, като е важно да се има предвид, че регламентите имат пряко действие.

Промени в ЗДДС са направени и във връзка с практиката на Съда на ЕС, с цел прецизиране на разпоредби, които създават трудност, както и с цел намаляване на административната тежест за бизнеса.

Настоящият коментар е кратък и има за цел да изостри вниманието към новите разпоредби, доколкото за някои данъчно задължени лица биха възникнали задължения с влизането в сила на промените (три дни след обнародването в ДВ или от 01.01.2020 г.).

Основните изменения са свързани със следните нови правила и разпоредби:

изискване за предоставяне на идентификационният номер по ДДС на клиента във връзка с вътреобщностна доставка на стоки – чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 5, т. 11 от ЗДДС;

въвеждане на режим складиране на стоки до поискване – чл. 15а от ЗДДС;

изисквания за документи за транспортирането във връзка с вътреобщностни доставки на стоки – чл. 53, ал. 2 от ЗДДС;

разпоредби, относно третирането по ДДС на последователни доставки на стока – чл. 65а от ЗДДС.

Промени, свързани с ВОД:

Задължително изискване е предоставянето на ДДС номера на клиента – чл. 7, ал. 1 и чл. 7, ал. 5, т. 11 от ЗДДС.

Във връзка с прилагането на нулева ставка, идентификационният номер по ДДС на лицето, придобиващо стоките, издаден от държава членка, различна от тази, от която е започнал превозът на стоките, преди новата редакция се приема за формално изискване.

С изменението, получателят следва да предостави идентификационния си ДДС номер на доставчика с оглед правилното попълване от VIES декларацията на същия, като това се превръща в основание за изпълнение на материално правно условие.

Неподаване на VIES декларация или неправилното отразяване в нея на информацията за вътреобщностната доставка, освен когато доставчикът може да обоснове допуснатите пропуски или грешки, може да доведе до облагане по общия ред.

Документите във връзка с транспортирането на стоките до другата държава членка са съобразно разпоредбите на чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 (чл. 53, ал. 2, т. 2).

Предвидени са различни възможности за документирането на транспорта:

– когато стоките са изпратени или превозени от територията на страната до друга държава членка от доставчика или от трето лице за негова сметка, и

– когато стоките са изпратени или превозени от територията на страната до друга държава членка от получателя или от трето лице за негова сметка.

В § 31 се изяснява, че промените относно ВОД ще се прилагат за вътреобщностни доставки, за които данъчното събитие е възникнало след 1 януари 2020 г.

Нови режими:

Режим складиране на стоки до поискване:

Условията за прилагане на този режим са регламентирани в текстовете на чл. 6, ал. 3, т. 3 и ал. 7, чл. 15а, чл. 99, ал. 7 и ал. 8, чл. 108, ал. 1, т. 6, чл. 123, ал. 5 – ал. 9, чл. 124, ал. 2 и ал. 4, чл. 125, ал. 2, чл. 181б, чл. 181в, чл. 181г и чл. 181д и т. 91 и т. 92 от § 1 на ДР на ЗДДС.

С този режим се цели облекчаване на третирането по ЗДДС на изпращането на стока от регистрирано по ЗДДС лице от територията на страната към територията на друга държава членка за потенциален купувач с валиден ДДС номер в своята държава членка. Това изпращане на стока не е доставка при определените в закона условия, като е необходимо да се водят специални регистри и да се подаде VIES декларация. При прехвърлянето на собствеността на тази стока в определения срок (в рамките на 12 месеца от пристигането) ще е налице вътреобщностна доставка за българския доставчик и ВОП за чуждестранния контрагент. В разпоредбите на ЗДДС са предвидени и други възможности – да се замести лицето-получател, връщане на стоката, отпадане на изпълнението на определените условия, съответно се определя третирането по ЗДДС при такива хипотези. Предвидени са санкции, ако лицата не водят съответните регистри, предвидени в чл. 123, ал. 5 – ал. 9 от ЗДДС.

Последователни доставки на стока:

В разпоредбата на чл. 65а от ЗДДС се регламентира, че доставките на една и съща стока във верига, включваща и междинен доставчик, която се изпраща или транспортира от една държава членка до друга държава членка директно от първия доставчик до крайния получател във веригата, са последователни доставки на стоката.

Междинен доставчик е доставчик във верига от последователни доставки на стока, различен от първия доставчик във веригата, който изпраща или транспортира стоката сам или чрез трето лице от негово име.

Основното правило е, че режимът за ВОД ще се прилага само за доставката, извършена към междинния доставчик. Като изключение от правилото, само ако междинния доставчик предостави на доставчика ДДС номера си от държавата членка на изпращане, транспортирането ще се отнася към доставката, извършена от междинния доставчик към неговия клиент. Всички други доставки подлежат на облагане – в държавата на изпращане или в държавата на пристигане.

Тези нови правила са свързани с необходимостта от еднакъв подход при третирането по ДДС на такива доставки в различните държави членки.

В § 32 се изяснява, че този начин на третиране на последователните доставки се прилага, когато стоката е пристигнала или превозът на същата е завършил след 1 януари 2020 г.

Промени, свързани с привеждане на ЗДДС в съответствие с решения на Съда на ЕС:

Във връзка с практиката на Съда на ЕС (Решения по Дело С-326/11 и Дело С-308/16), се разширява обхватът на „нови сгради“.

С редакцията на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС, се въвеждат в това понятие случаите, които отговарят на следните условия:

представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ и

към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ.

Доколкото по ЗУТ, според категорията на строежа:

за някои сгради се издава разрешение за ползване, а

за други – удостоверение за въвеждане в експлоатация,

е направено изменение на определението за „нова сграда“ – § 1, т. 5, буква „б” от ДР на ЗДДС.

Във връзка с новите текстове е направено и допълнение на понятието „подобрение“, като е въведена буква „а“ в § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС.

Във връзка с промяната в понятието за „нова сграда“ и „подобрение” са допълнени разпоредбите на закона, свързани с извършването на корекции на ползван данъчен кредит за направено подобрение (чл. 79, ал. 9 и ал. 10, чл. 79а, ал. 9 и ал. 10, чл. 80, ал. 1, т. 6).

Промени, свързани с намаляване на разходите за данъчната администрация и на административната тежест за гражданите и бизнеса:

Заявен електронен адрес за кореспонденция ще се счита за електронен адрес за получаване на съобщения, съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК.

По този начин, на регистрираните по ЗДДС лица няма да се налага да декларират адрес за получаване на съобщения (чл. 101, ал. 5).

Промени, свързани с прецизиране на разпоредби, редакционни промени по повод възникнали затруднения при практическото прилагане на закона:

Дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово, не се счита за независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС. Аналогично ще е третирането и на дейността, извършвана от физическо лице по всяко друго правоотношение, което създава взаимоотношения, подобни на тези на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя. С редакцията на чл. 3, ал. 3, т. 1 се постига прецизиране на разпоредбата и привеждането и в съответствие с разпоредбата на чл. 10 от Директива 2006/112/ЕО.

С редакцията на чл. 6, ал. 1 се допълва разпоредбата за доставка на стока, като се разширява понятието. Така нормата се привежда в съответствие с чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО. Направена е и редакция в чл. 25, ал. 2 от ЗДДС относно възникването на данъчно събитие.

Направена е редакция в разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от ЗДДС, като се разделят хипотезите за ремонт и подобрение. Както е посочено и по-горе – редактирано е определението „подобрение” в § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС и са въведени нови понятия в т. 94, за които е направена препратка към ЗУТ. В разпоредбата на чл. 78 се въвеждат нови алинеи – ал. 7- ал. 9, с които се изяснява извършването на корекции по реда на чл. 79, чл. 79а и чл. 79б при наети активи.

Извежда се от обхвата на доставка безвъзмездно изграждане, подобрение или ремонт на елементи на техническа инфраструктура – публична държавна или публична общинска собственост като се създава чл. 10б. Пояснява се, че при такава хипотеза е налице право на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка е направено и допълнение при изключенията за извършване на корекции на данъчен кредит – чл. 80, ал. 1, т. 1, буква „г”. В § 1, т. 95 от ДР на ЗДДС е въведено определение за „елементи на техническата инфраструктура”.

Въвеждат се правила за начисляване на данък при въвеждане и доставки на стоки, които са предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които държавата упражнява суверенни права, юрисдикция и контрол, в съответствие с чл. 42 и/или чл. 47 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (чл. 25, ал. 10 – ал. 12, чл. 82, ал. 6, чл. 131г). В тази връзка е направена и редакция на определението за „територия на страната” в § 1, т. 1 от ДР на ЗДДС.

Данъчно задължените лица, които не са установени на територията на страната ще подлежат на регистрация по закона, независимо от облагаемия оборот. Това е предвидено в чл. 96, ал. 9 от ЗДДС. Такова лице е длъжно в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, да подаде заявление за регистрация по този закон, освен в случаите, в които този закон предвижда задължение за регистрация по чл. 97, 97б и 98. Дерегистрация ще е възможна предвид текста на чл. 108, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, когато за последните 12 месеца преди текущия месец, лицето не е извършвало облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12.

При последователно извършване на еднородна дейност в един обект ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС на последното лице, като към неговия оборот се натрупва този на предходните лица.

Важно е внимателно да се прочете текстът на чл. 96, ал. 10.

При последователното извършване на еднородна дейност в един и същи търговски обект от две или повече свързани лица или лица, действащи съгласувано, в облагаемия оборот на всяко следващо лице се включва оборотът, реализиран в обекта от всички лица, извършвали последователно дейността в съответния обект преди него, за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца, включително текущия месец, и се счита за оборот, реализиран от съответното лице през първия ден на започване на еднородната дейност в обекта от това лице.

Пояснява се и кога дейността е еднородна.

Дейността се приема, че е еднородна, когато е налице значителна идентичност по отношение на две или повече от следните характеристики:

– предлаганите стоки или услуги,

– ползваните активи,

– персонала,

– търговската марка/наименованието на обекта,

– доставчиците/клиентите.

Видно е, че проблем ще възникне за субекти – нерегистрирани по ЗДДС, които последователно упражняват еднородна дейност в един и същи търговски обект еднородна дейност. В ал. 11 е въведено изключение и то е при прекъсване на дейността за повече от един месец от датата на преустановяване на дейността от предходното лице и датата на започване на дейността от лицето, определящо оборота по реда на ал. 10.

Важно е да се обърне внимание и на § 1, т. 93 от ДР на ЗДДС, където е въведено определение за „лица, действащи съгласувано“. Понятието е много широко и ще създаде предпоставки за различно тълкуване.

До 14.01.2020 г. предвид разпоредбата на § 34 от ЗИД на ЗКПО, всяко лице, което към датата на влизането в сила на този закон отговаря на условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 във връзка с ал. 10 от ЗДДС, следва да подаде заявление за регистрация.

С новата норма на чл. 118, ал. 3а от ЗДДС е допустимо в случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги, вместо фискален или системен бон, да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В § 1, т. 96 от ДР на ЗДДС е дадено определение за “неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта“. Условията за прилагане на тази разпоредба ще се регламентират с Наредба № Н-18/ 2006 г.

Променя се определението за електронен магазин. В § 1, т. 87 на ДР на ЗДДС се указва, че „електронен магазин” е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане. С това определение са разширява обхватът на субектите, за които са налице задължения по Наредба № Н-18/ 2006 г.

Измененията влизат в сила от 01.01.2020 г., с изключение на тези, свързани с отчитането на продажбите с фискални устройства, неприсъствените плащания и електронните магазини, регламентирани в чл. 118, ал. 3 и 3а и § 1, т. 87 и т. 96 от ДР на ЗДДС, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в ДВ – от 10.12.2019 г. В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност в съответствие с него.

Обстоен коментар на промените в ЗДДС може да прочетете в януарския брой на сп. Данъци ТИТА, който ще бъде публикуван на 15.01.2020 г.

Абонирай се и чети.

Нова нормативна уредба по отношение на акцизните стоки в данъчните складове и в обектите за освободени от акциз крайни потребители

Мариянка Вълчанова, началник на сектор «Проверки и ревизии», отдел „Акцизна дейност“ в Териториална Дирекция „Тракийска“

Актуално към 09.12.2019 г.

С ДВ, бр. 96 от 06.12.2019 г. е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД ЗКПО), с § 37 и § 38, от който е изменен Законът за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

В резултат от общественото обсъждане са приети нормативни изменения в акцизното законодателство, отчитайки, че не всички дейности, осъществявани от:

освободените от акциз крайни потребители (ОАКП) и

лицензираните складодържатели (ЛС)

носят в най-голяма степен риск от злоупотреби.

Относно ОАКП е прието:

изискването да използва автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на количествата енергийни продукти, които ще се получават и използват в обекта, както и на суровините, материалите, произведените или складираните стоки, вписани в искането му (чл. 24а, ал. 3, т. 8);

самостоятелно и за своя сметка да осигурява интернет достъп на митническите органи до автоматизираните системи за отчетност в случаите по чл. 24, ал. 2, т. 4, когато ще се получават и използват в обекта енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20 (чл. 24а, ал. 3, т. 9).

В обхвата на тези продукти попадат високо рискови горива (бензин, газьол, керосин, тежки масла и т.н. ), за които е констатирано от митническите органи, че са предпоставка за отклоняване от съответното предназначение, формално са оформяни акцизните документи за получаване на освободени от акциз стоки, без същите да са пристигнали и/или разтоварени в обекта им и съществува риск да не се използват за целите посочени в издаденото удостоверение за ОАКП.

В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда в съответствие с него правилника за прилагане на ЗАДС и наредбите по чл. 103а, ал. 2 и 4 от същия закон (§ 38, (1)).

В тримесечен срок от влизането в сила на измененията и допълненията в наредбите по ал. 1 лицата, получили удостоверения по чл. 24б, ал. 6 от ЗАДС, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 24а, ал. 3, т. 8 – 11 от същия закон, като за целта подават уведомление до директора на териториалната дирекция по местонахождението на обекта (§ 38, (2)).

До влизането в сила на съответния акт на директора на териториалната дирекция за привеждане в съответствие с изискванията на чл. 24а, ал. 3, т. 8 – 11 от ЗАДС лицата, подали уведомление по ал. 2, продължават дейността си като освободен от акциз краен потребител (§ 38, (3)).

Относно ЛС, спрямо които ще се прилага изискванията за използване на система за видеонаблюдение, съгласно чл. 47б:

ЛС, които произвеждат и складират енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20 (чл. 47, ал. 1, т. 11).

Длъжни са да използват в данъчните складове система за видеонаблюдение и контрол, при спазване изискванията за защита на личните данни, която да предоставя възможност за:

визуален контрол в реално време;

непрекъснат запис на графични изображения (видеоизображения) върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития и

разпознаване на номера за идентификация на транспортните средства (чл. 47б, ал.1 и ал. 2).

Целта е чрез използване на модерни технически средства да се осигурява дистанционно наблюдение от контролните органи на процесите по въвеждане и извеждане на акцизни стоки от данъчните складове, както и ясна проследимост в исторически аспект на транспортните средства, пребивавали на територията на данъчните складове, както и на извършените товаро-разтоварни дейности, 24-часово видеонаблюдение и автоматичното разчитане на регистрационните номера на транспортните средства. Предвижда се разпознаването на номерата и идентификацията на транспортните средства да е резултат от оптическо разпознаване и разчитане на регистрационните табели на тези средства с цел последваща обработка на информацията.

Лицензираните складодържатели изграждат сами под контрола на митническите органи системите си за видеоконтрол, като са длъжни самостоятелно и за своя сметка да осигурят на митническите органи отдалечен достъп в реално време до видеоизображенията и възможност за отдалечен преглед на съхраняваната в системата им информация (чл. 47б, ал. 10).

В тримесечен срок от влизането в сила на измененията и допълненията по ал. 1 на правилника за прилагане на ЗАДС лицензираните складодържатели подават искане за съгласуване на изграждането на системата за видеонаблюдение по чл. 47б от Закона за акцизите и данъчните складове (§ 38, (4)).

В тримесечен срок от датата на издаване на съответния акт за съгласуване на искането по ал. 4 лицензираните складодържатели привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 47б от ЗАДС (§ 38, (5)).

До влизането в сила на съответния акт на директора на Агенция „Митници“ за привеждане в съответствие по ал. 5 с изискванията на чл. 47б от ЗАДС лицата, подали искане по ал. 4, продължават дейността си като лицензирани складодържатели (§ 38, (6)).

Източник: ТИТА