Как се третират услуги, свързани с международен транспорт?

Примерен казус: Дружеството притежава моторен кораб и предоставя услуги в режим на международен морски транспорт в Черно море – превоз на товарни автомобили, извършващи международен транспорт и пасажери. Клиенти са:

  • български данъчно задължени и данъчно незадължени лица,
  • чуждестранни фирми данъчно задължени и незадължени и физически лица, установени на територията на трети страни;
  • чуждестранни фирми данъчно задължени и незадължени и физически лица, установени на територията на ЕС.

 

Освен услугата международен морски транспорт, дружеството извършва и следните услуги:

  • такса товарно – разтоварни операции и други подобни;
  • събиране на държавна такса за фито контрол (който предварително е платен от дружеството на ОДБХ, което е услуга по чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, префактурирана на клиенти с надценка.

Тези услуги се извършват само за клиенти, които извършват международен транспорт, като същите се фактурират отделно.

 

Въпрос:

Така описаните услуги и фактурирани в отделна фактура, различна от фактурата за извършения международен морски транспорт, считат ли се за услуги, свързани с международен транспорт и международния стоков трафик и с каква ставка са облагаеми – с нулева или 20%?

 

 

 

Отговор:

В случая са налице няколко отделни доставки на услуги:

  • услуга по транспорт,
  • товаро-разтоварниуслуги и
  • услуга по фито контрол, като според изложеното за всяка от услугите е определена отделна цена.

Предвид това, в случая разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС, съгласно която, когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка, няма да намери приложение и всяка една от доставките ще подлежи на самостоятелно данъчно третиране.

 

За определяне на данъчното третиране на доставката на услуга, приложимата данъчна ставка, лицето – платец на данъка е необходимо да се определи:

  • характера на предоставяната услуга и
  • мястото на изпълнениена същата.

 

В зависимост от мястото на изпълнение се определя и приложимия закон:

  • за доставките с място на изпълнение на територията на страната – ЗДДС, а
  • за тези с място на изпълнение извън територията на страната– законодателството на съответната държава по местоизпълнение на доставката.

 

Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

  • Съгласно чл. 21, ал. 1от закона мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател на услугата е данъчно незадължено лице е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.

 

  • На основание ал. 2 на чл. 21от закона мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

 

В случая, според изложеното получатели на посочените услуги са данъчно задължени лица, поради което за определяне мястото на изпълнение на същите приложение ще намери разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. При получатели данъчно задължени лица от ЕС или трета страна, мястото на изпълнение на доставките ще е извън територията на страната и като доставки с място на изпълнение извън територията на страната, на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за същите не се дължи данък върху добавената стойност. В издадените фактури за документиране на доставките като основание за неначисляване на данък следва да се впише „чл. 86, ал. 3“.

 

При получател данъчно задължено лице от територията на страната, по силата на чл. 54, ал. 2 от ППЗДДС данъкът ще е изискуем от дружеството като доставчик. В този случай е необходимо да се има предвид следното:

 

Превозът на моторни превозни средства с плавателен съд представлява доставка на услуга по транспорт на стоки, като предвид дестинацията транспорта се осъществява от територията на страната до трета страна и от трета страна до територята на страната. В случая по отношение на тази доставка е относима разпоредбата на чл. 30 от ЗДДС, съгласно която облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва:

  1. от място на територията на страната до територията на трета страна или територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, или
  2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите, образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страна.

 

За да се приложи нулевата ставка на данъка върху добавената стойност е необходимо да се притежават документите, посочени в разпоредбата на чл. 23 от ППЗДДС.

 

Съгласно чл. 31, т. 6, б. „а“ от ЗДДС облагаема с нулева ставка е доставката на услуги, свързани с транспортната обработка на пътници или стоки, включително на транспортни контейнери, превозвани със плавателни съдове, предназначени и използвани за превоз на стоки или пътници в открито море, с изключение на използваните за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.

 

Дефиниция на понятието „транспортна обработка на стоки“ е дадена в т. 26 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС и това са:

услугите по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане и укрепване на стоката, предоставяне на контейнери, както и други услуги, предоставяни пряко във връзка с транспорта.“

 

За доказване на доставките по чл. 31 от закона доставчикът следва да разполага с документите, посочени в чл. 30 от ППЗДДС.

 

В случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 23 или чл. 30 от ППЗДДС до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, на основание чл. 39 от ППЗДДС се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. В този случай данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем. Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от корекцията чрез анулиране на протокола. За анулирането не се издава нов протокол. Анулирането се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.

 

По отношение на доставката на услуга с предмет фито контрол, доколкото същата не е сред изрично посочените като освободени доставки или сред облагаемите с нулева ставка на данъка върху добавената стойност, то за същата ще е приложима ставка на данъка 20 на сто.

 

 

 

 

 

 

Източник: tita.bg / Ганка Петрова, данъчен експерт