Действия на публичния изпълнител при платена главница, но неплатена лихва по ревизионен акт

Примерен казус:

Когато е платена главницата по ревизионен акт (РА), например задължение по ЗДДФЛ, но не е платена лихвата по същия РА какви са последствията за задълженото лице? Възможно ли е и в какъв срок задължението за лихва (примерно над 5000 лв.) да бъде взето чрез публичен изпълнител?

Съгласно чл. 127 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) установеното с ревизионен акт (РА) задължение подлежи на доброволно плащане в 14 – дневен срок от връчването на акта. След изтичане на срока за доброволно изпълнение, РА подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на ДОПК.

Във Вашия случай е заплатена само една част от задължението по РА, следователно останалата част ще бъде събрана по принудителен ред. С оглед на предприемането на действия от страна на публичния изпълнител разлика между главницата и лихвата не се прави, тъй като и двете представляват публични задължения установени с РА. Разбира се, ако се плати главницата лихвата ще престане да расте, но публичният изпълнител има право да извърши всички действия, регламентирани в ДОПК за да събере публичните задължения представляващи лихви. Тези действия публичният изпълнител има право да предприеме след изтичането на срока за доброволно изпълнение (14 дни от връчването на акта).

Обжалването на РА не спира неговото изпълнение. РА е от типа актове, които подлежат на предварително изпълнение. Законодателят изрично е посочил това в чл. 127, ал. 2 от ДОПК. Предварителното изпълнение може да бъде спряно по реда на чл. 153 от ДОПК. Спирането на изпълнението може да бъде поискано от адресата на РА, само ако актът бъде обжалван. Ако РА не се обжалва, искането за спиране на изпълнението е недопустимо.

Искането за спиране на изпълнението следва да се подаде до директора на съответната дирекция „ОДОП“ и към него да се приложат доказателства за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането (чл. 153, ал. 3 от ДОПК). Когато не са представени доказателства за обезпечение в искането следва да се съдържа предложение за обезпечение (например запор на банкова сметка с налични в същата средства покриващи размера на вземането).

Решаващият орган спира изпълнението, ако предоставеното обезпечение е в:

  • пари,
  • безусловна и неотменяема банкова гаранция или
  • държавни ценни книжа

и е в размер по ал. 3.

В останалите случаи решаващият орган извършва преценка на предоставеното обезпечение и ако прецени, че същото не обезпечава в достатъчна степен публичното вземане, може да откаже да спре изпълнението. Отказът подлежи на обжалване пред съответния административен съд, съгласно чл. 153, ал. 7 от ДОПК.

Обичайно искането за спиране на изпълнението се подава ведно с жалбата против ревизионния акт. Но може да бъде подадено и след подаване на жалбата.

Задължението по РА, представляващо лихвите, може да бъде събрано от публичния изпълнител във всеки един момент след изтичането на 14-дневния срок за доброволно изпълнение, ако предварителното изпълнение не е спряна по реда на чл. 153 от ДОПК.

Източник: Александра Атанасова, адвокат / tita.bg